Серумът на истината

Какво щеше да бъде ако Истината беше като малко зрънце пясък?
Песъчинка, която е била мита и отмивана, полирана, загладена и оформена като малка блестяща точица, Универсалната Истина.
какво щеше да бъде ако можехме да вземем това зрънце пясък и го съберем в книга? Ще ценим книгата като собствения ни живот. Ще я заключим за да я научим.
И когато търсим истината ще я отключим и ще оставим зрънцата да ни залеят. Ще проникнем в дълбините й и ще се огреем от сиянието й.
Но книгата е несъвършена. Ние не можем да вземем от нея повече истина отколкото сме научили. И скоро ще отгръщаме празни страници.
Така търсенето започва. Търсенето на истината; истината, която жадуваме; истината, която единствена има някакво значение в този иначе безсмислен свят/
Търсенето продължава, продължава и продължава. В това търсене на универсалната истина всичко е позволено. Учим се да лъжем и мамим с надеждата за прогрес. Но не виждаме успех, никакъв напредък.

Залети сме от резервна истина, измислена истина, чиято единствена цел е да ни заблуди и приспи.
Абсолютната истина губи своето значение. Няма абсолютна истина, само по-голяма или по-малка истина. Изгубили сме стандартите си, изгубили сме таланта си да различим реалното от лъжовното. Вече не знаем разликата межди правилната истина и грешната истина. Всичко за което ни е грижа е истината във всичките и проявления и форми; покварена, отвратителна истина, искаме я цялата, нуждаем се от цялата.
Така че тази исината може да ни направи свободни, като всяка друга истина. Може би тази втора истина ни е достатъчна? Може би.
Но когато станем роби на тази свобода, тогава вече не сме свободни.
Това е най-лошият затвор.

Затвор без решетки и окови. Не можем да разбием затвора защото не можем да видим какво ни спира.
Говорим за свободата, като нещо за което се надяваме. Надявам се че истинската свобода никога няма да ни намери, защото няма да знаем какво да правим с нея.
И все пак продължаваме търсенето, тъй като търсенето ни се е превърнало в начин на живот. Не знаем нищо друго. Ето в какво сме се превърнали.
Тогава се превръщаме в нищо повече от прах, песъчинки на брега на Универсалната лъжа.
И може би, само може би, това вече се е случвало.

Авторът на тази проза е Gorda Hoje, Джовиански филантроп, който е умрял преди повече от 300 години. Hoje е бил нещо небоикновено за времето си, а на творбите му, които варират от загадъчни филосовски текстове до педантични научни трудове, като цяло се е гледало като на твърде ексцентрични и абсурдни за да имат някаква истинска стойност. По неговото време Hoja е действал като наставник на много от най-великите Джовиански умове сред младото поколение, сред които и Ior Labron, основателят на Обществото на осъзнатата мисъл. След смъртта на Hoje, последователите му започват да популяризирфат товрбите му и днес Hoje се смята за един от най-проницателните и влиятелни Джовиански умове.