Краят на Bulgaro's V

В пилотската кабина на Bulgaro's V приличаше повече на дискотека отколкото на бойно поле. Червени, зелени и сини светлини примигваха навсякъде, а за фон звучеше музиката на Booty Luv - Boogie 2nite. Беше неделя вечер, идеално време за посещение на някоя Галентеанска дискотека. Вместо това аз трябваше да седя в космоса и да изпълнявам мисии. Нищо чудно, че някак си апатично заповядвах на екипажа да обстрелва гнусните амарци, които се бяха появили от празния космос. Поредната цел беше ... В пилотската кабина на Bulgaro's V приличаше повече на дискотека отколкото на бойно поле. Червени, зелени и сини светлини примигваха навсякъде, а за фон звучеше музиката на Booty Luv - Boogie 2nite. Беше неделя вечер, идеално време за посещение на някоя Галентеанска дискотека. Вместо това аз трябваше да седя в космоса и да изпълнявам мисии. Нищо чудно, че някак си апатично заповядвах на екипажа да обстрелва гнусните амарци, които се бяха появили от празния космос. Поредната цел беше прихваната:
- Първи, втори, трети, четвърти, пети - ОГЪН! - изкрещях на един дъх.
- Шести, седми, осми - престанете да разглеждате Playmate календара на кака Гавра и бъдете в готовност - последните трима стрелци управляваха 150мм батареи с ограничен обхват на действие и рядко успяваха да стрелят по нещо, доближило кораба.
След няколко минути бе разрушена и последната амарска фригата, дръзнала да наруши личното ми спокойствие. Последната поне според това, което виждах в overview панела. Всъщност няколко реда по-надолу се червенееха два амарски Инкубуса, но от прекалено многото отломки, към една от които се доближавах в момента, те останаха скрити за моето полезрение. Грешка, която щеше да се окаже фатална за мен, но най-вече за кораба и екипажа ми. В това време в левия край на екрана (според една личност от корпорацията - десният долен ъгъл) просветна Chat сигнал. Явно имаше ново съобщение в корпоративния канал. Понеже бях твърде уморен да го прочета лично, натиснах едно копче, което го нямаше в останалите кораби от този клас. Това копче указваше на бордовия компютър да прочете написаното. "WARP DRIVE ACTIVE" прозвуча сухия глас на бордовия компютър.
- Мамка му, знаех си че трябва да поправя шибания комп - треснах ядосано копчето. От известно време компютърът ми изпитваше някакви затруднения и репликите му изоставаха с 1-2 позиции.
"ASTAL ATLAR WROTE: HTTP://EVE-BECKS.COM/FORUM/INDEX.PHP?TOPIC=305.0" "AVRA KONDAKI WROTE: Я ПРЕЖОД4Е"
Тези две реплики бяха достатъчни да ме заинтригуват. Някой в корпорацията искаше да отнеме контролния ми пакет акции в "Преводи Прима Виста" ООД. Трябваше да проуча този линк. Отворих допотопния си лаптоп и се потопих в "Матрицата". Ставаше дума за някакъв фен фикшън, който обаче ми се стори толкова скучен, че не си заслужаваше четенето. Въпреки това продължих четеното, което се оказа и последната ми грешка на този кораб. Първото попадение уцели кораба близо до пилотската кабина. Изпаднах в безсъзнание, след което не помня нищо. Събудих се десетина минути по-късно в спасителната капсула. На overview панела видях причината за това - двата Инкубуса стоящи на около 30-40 км. от мен. Не правеха нищо, което ми даде възможността да се измъкна по бели гащи от бойното поле, засрамен и олекнал с няколко стотици хиляди ИСК. 750-те хиляди, които взех от застраховката на кораба донякъде покриха загубите ми. Стана ми интересно да разбера какво точно се е случило затова се върнах на местопроизшествието за да взема каквото е останало от Bulgaro's V, включително черната кутия на кораба. Тя всъщност беше жълта, зачудих се защо тогава продължават да й викат черна кутия. С нейна помощ успях да възпроизведа последните минути преди гибелта на Bulgaro's V.

Нa overview панела, някъде от дълбините изплуваха двата Инкубуса. Те бавно се приближаваха към местоположението ми, а аз бях спрял кораба до останките на един от вече унищожените амарски кораби. Стрелците, вече нетърпеливи, очакваха да прихвана някоя цел и да започнат да стрелят по нея. Аз вместо това четях глупавите писания на Astal Atlar в корпоративния форум. Дойде първият изстрел, който ме свари неподготвен.
- Шефе, какво да правим, очакваме заповед за стрелба - нетърпеливите стрелци чакаха заповеди, но предвид състоянието ми такава не дойде.
Притеснен за живота ми, един от екипажа дойде в пилотската кабина и видя безжизненото ми тяло. С помощта на останалите стрелци, бях пренесен в спасителната капсула. След това хората се върнаха и почнаха да стрелят по Инкубусите, но вече бе прекалено късно за кораба. Все пак, с цената на живота си, те успяха да спасят моя, за което съм им дълбоко благодарен.

Ето как поредица от грешки доведе до гибелта на Bulgaro's V, от което трябва да си направя съответните изводи.
1. Да оправя бордовия компютър
2. Да свия показанията на overview панела
3. Да не чета материали (още повече глупави) по време на битка
4. Да не допускам порно списания в ръцете на екипажа по време на битка
5. Да не слушам музика за да чувам по-добре специфичния звук при прихващане

Автор:



BulGaro, BECKS