fan fiction

Утрото на новия ден изгря над заспалите развнини на Кайрен,слънчевите лъчи се понесоха по спящата земя,огряха заспалите нощен сън безвърхи кули белязали със своето величие и древност великия град на брега на еринил.Утрините лъчи се отразиха и придадоха блясък на искрящите брони и нагръдници на бдящите по стените на спящия град стражи.Тази игра на слънцето предизвика мрачни усмивки по угрижените лица на обикалящите в ранния час по стените войни.Умислените им погледи се носеха все на юг към гръбнака на света,погледите им покриваха хоризонта докудето стигаха очите им,те виждаха безкрайните тълпи бежанци и бягащи оставили своята диря по пътя водещ на юг и губещ се в далечината все на яг до суровата и суха земя на аийл.Аийлците,забулените в черно войни изникващи в ноща отмъстители,безпощадни врагове,незнайно защо те нападаха и опожаряваха Кайрен,смътните слухове говореха за стотици различни причини и поводи за това което се случваше сега,но кои можеше да каже кое е истина и кое измислица.Проповедници се движеха сред безредната тълпа и говореха за настъпването на послената битка за лудоста на дракона които в прераждането си ще унищожи познатия свят,хората шепнеха че тъмния се е надигнал и войната е вестител на новия и окончателен край на битието.Белите плащове обикаляха навред и драконовите зъби украсяваха не една и две врати,градът се изпълваше с неконтролируеми тълпи и само позорищата и свободно леещото се вино отклоняваха за миг мислите на тълпата от аийлците и зрещия бунт поради недостига на храна чувсташ се все по остро с всеки изминъл ден.А сред цялата тази лудница и обърканост на реалноста благородниците играеха своите собствени игри и никои незнаеше какво ще донесе утрешния ден.Кайрен отиваше към собствената си гибел,и това гнетеше сърцата на неговите воини.Мрачни и решиелни те бяха готови да продадат скъпо своя живот,и час подир час те отправяха мълчаливите си предизвикателства към невидимия приближаващ се враг.Там на юг отвъд хълмовете станали символ още от древноста на Ал-Кайрахиелен,градът на изгряващото слънце,дело на огиерите в дните на тяхното изгнание.Там отвъд изоставените ферми отчийто комини се носеха самотните струйки на загасващите огнища,отвъд безлюдните местности потънали в нагнетената тишина на очакването.Там отвъд до стените на някога гордия Селен стоящ на богатия път на коприната стоящ в основата на богатството и силата на Кайрен.Стоеше врага,според слуховете идващи заедно с безредната тълпа бежанци бягащи от това което неразбират и от това срещу което немогат да устоят.Безброините пълчища на диваците от аийлската пустош понесли се над мирната земя безредно като черната сянка на смъртта носещи разруха и опустошение.И наи-смелите сърца сред воините на Кайрен тръпнеха при мисълта за черните войни носещи се към тях.
С изгрева на новия ден,младия вожд на Накаи,отвори очите си.Калик пое дълбоко с гърдите си хладния утринен въздух,тои изпълни гърдите му ободри го и окончателно изгони съня от младото тяло.Със спокойни и уверени бързи движения тои облече дрехите си и напусна походната си палатка,разпъната под стените на поредния странен влагоземски град паднал в ръцете на воините,малко встрани от шумната бъркотия на общия стан.Настрани от реките копия които се стичаха отвъд драконовата стена,поели честа да защитят честа на аийл,настрани от мъдрите и клановите вражди и всички течения скрити и спотаени зад водната клетва дадена от всички преди да поемат честа.Но наи вече настрана от всички заради самия него.Калик Торвайн вожда на Накаи.От дни мислите му търсеха неговата любима,Есения светлината на неговия живот,през деня и ноща в сънищата мислите му бяха все с нея.Толкова дни вече бяха минали от последния път когато я видя,в утрото на деня в които поведе копията на накаи откликвайки на зова да защити честа на аийл.От последната среща в сънищата,когато тя го намери самотен и сам търсещ я да намери нейната утеха.Седмици бяха минали от тогава.Може би мъдрите не и позволяваха да го търси в съня,да не застраши нероденото им дете живещо вече в нея.Може би трябваше да поговори за това с Еленна затова.Доколкото разбираше от сънищата,те можеха да позволят на Есенния да се срещнат в съня.Копнееше да я види да я докосне дори и аз миг.Но кога щеше да стане това,несикаше да се изправя спещу мъдрите но ако се наложеше щеше да го направи.Но сега го чакаха другите грижи,неговия народ и честа на аийл.Очите на младия вожд се простряха по мноолюдния притихнал в утрото лагер на аийл,заобиколен от невидимите бдящи за сигурноста копия.Очите на забелязах приклекналите до палатката му ръце-ножове на накаи поели грижата да се грижат за честа и сигурноста му като вожд на накаи.Десет както се полагаше по традицията по стара дори и от времето,Джердан водача на нощната смяна се отдели от малката им група и се изправи пред Калик с недвусмислено изражение говорещо че очаква някакав знак за това което ще донесе новия ден.Очите на двамата мъже се срещнаха,под спокоиното наблюдение на останалите приклекнали леко встрани готови всеки миг да се впуснат във танца.
-Виждам те Джердан,поздрави Калик високия водач на совин наи,отвъд драконовата стена,-дано намериш вода и заслон.
-Виждам те.Калик,долетя в отговор гробовния глас на Джердан,-Винаги да намериш заслон.Въпроси тлееха в очите на огнекосия совин наи.-Ще мием ли днес копията си в танца вожде,заговори Джердан приковайки и вниманието на клечащите настрани копия.Жадни бяха за кръвта и да отмият обидата нанесена на аийл.
Калик се загледа в лицето на война пред себе си,знаеше как яроста го изгаря отвътре него,и другите наблюдаващи ги във този момент,както и хилядите последвали зова.-Нищо не се знае какво ще донесе новия ден,Джердан-отвърна Калик,-Нека се порадваме на зората,и после ще видим но днес ще се раздвижим,думите му предизвикаха радостни трепети по лицата на Джердан и совин най,приклекнали настрана.-А сега ще изляза да се раздвижа извън лагера,неискам охрана,-Калик с умиротворително движение спря копията понечили да го последват,след като чуха думите му. Недоволството се изписа по лицата им но копията запазиха мълчание.Очите им само проследиха отдалечаващата се фигура на Калик и се върнаха на темата за това което е казал вожда и какво наистина ще донесе новия ден.
оставяйки се на силата и пъргавината на младото си тяло Калик се понесе покраи палатките на копията излизайки извън лагера и продължавайки все на запад към родната триделна земя,искаше му се да продължи така и да не спира докато не стигне до познатите земи на на накаи,докато не намери подслон под домашния покрив на септата.В прегръдките на заслона на сърцето си но честа и дълга го спъваха и дърпаха обратно в тази странна влагоземна земя.Твърде различна и странна беше тя за аийл но дълга и честа зовяха за мъст.Бързия ход отведе Калик настрани от лагера меките му ушити от кожа на гара мокасини се носеха леко по меката земя отвъд драконовата стена.Наслаждавайки се на младоста си младия воин се промъкваше между вековните дървеса израсли по височините разстлали се около Селен,дробовете му се пълнеха с влажния въздух на новото утро толкова различен от този в триделната земя.Калик пробяга около миля преди да се спре чувстваше тялото си,пълно с енергия дългия престои на едно място го караше да гори от нетърпение,а обещанието което даде на Джеран го изпълваше с желание наистина да раздвижи копията всички го искаха и имаха нужда от това.Калик се спря под короната на един масивен дъб губещ се във висините.В началото подобни дървета и многото вода караха него както и другите аийл да гледат невярващо и да се питат един друг дали е истина това което виждат или вече са срещнали своята съдба,преди как звучеше това нямаше и месец откакто копията бяха поели по пътя на честа и толкова неща вече бяха различни.Калик се просна в корените на дървото оставяики се на утринните слънчеви лъчи да се разлеят по тялото му затопляики го и отнемайки едновремено с това и утрината влага по него толкова непривична за пустошта но ежедневие за тази влажна земя.клетвотстъпниците я наричаха роса каквото и да означаваше това.Топлите лъчи накараха младия вожд да се отпусне и да се отдаде на спомените и мислите си,и тои загуби представа за времто.случаен звук наруши неговото уединение.Далечен писък или зов за помощ които долетя до него.Калик отвори премрежените си очи и мечтания образ на Есения бързо изчезна от мислите ми докато напрегнато се вслушваше да чуе това което беше сепнало уединенито,тих стон отново долетя отвъд рехавите дървета спускащи по влизкия склон.С копия в ръка Калик се хвърли напред,късото разстояние отделящо го от източника на звука небеше проблем,измина го за по малко от минута и закова на място зашеметен от гледката разкрила се пред очите му.На усамотената заобиколена от вековни дънери малка поляна Есения със своита златиста коса и прекрасно лице се гърчеше под слънчевите лъчи,под презрителния смях на строина и властна жена с гръг към него самия докато присвито и пребледняло девойче стоеше настрани стискайки хлабаво юздите на три коня.Писъка се изтръгна от треперещите устни на присвилата се девойка когато Калик връхлета на поляната за мига доататъчен му да се забули стройната жена се обърна към него и тои спря зашеметен.Неспособен да мръдне и да размисли тя беше с младото вечно лице на тези които беше видял в руидийн,аиез седай.Аийл имаха древен грях към тях нима тои можеше да танцува с нея танца,а жалните очи на Есения се вторачиха внего търсещи закрила и помощни,но дали беше тя и какво диреше тук толкова далеч от триделната земя,А тази жена аиез седай използваха силата само срещу твари на тъмния но какво друго караше младата руса жена да търси бепомощно закрила.Калик се втурна към съдбата си хващайки здраво копията в ръката си мятайки едно от тях по жената аиез седай,и в същия момент усети как тялото му замря в движението си оплетнео от невидима сила спряла и копието му полетяло напред.
Устните на високата мрачна жена се извиха в презрение: Калик Торвайн,аз те познавам съдбата си направи шега,като се разправя с тази никаквица,ще се заема и с теб,моито господари ми казаха за теб имам подаръка на вечната нощ за теб,ехидния смях се разнесе от аиез седай.-Но сега заедно двамата ще споделите болката.
Невидимите удари се засипаха един подир друг болезнени и обидни те разсътсваха тялото на калик но страданието на русата девоика срещу него видимо за очите му го караше да страда дори повече душевно отколкото физически,искаше да и помогне но нямаше как.А ударите се сипеха отново и отново.Съзнанието му започна да загасва и да губи трезва преценка искаше му се да каже толкова неща да види отново копията си,всичко се оплете в безкрайна главоблъсканица и неразбория която запълни мозъка му губещ способноста си да деиства.
И тогава полетяха копията.Първо едно после второ и трето...преди съзнанието на Калик да угасне...........
Бавно и мъчително Калик отвори очите си.Ноща и трепкащата светлина на запаления на входа на палатката огън изпълниха очите му.С усилие надигна глава и се взяра в мрака пред себе си.Толкова много въпроси изпълваха главата му.Помнеше болката която изпита преди да загуби съзнание.Видения за Есения изпълваха мислите му,образа на руса девойка взряла се безпомощно в него,търсеща закрила,безизразния студен смях на вечноликата жена и болката.Цялото тяао отказваше да го слуша,боляха го гърдите раменете,главата имаше чувстото че ще умре.Калик се опита да се надигне на едната си ръка но безсилен рухна на постелята си.Движенията му привлякоха вниманието на фигуте около огъня.Угрижените лица на Еленна и Джеран се надвесиха над него.
-Радвам се че,те виждам жив Калик,напрегнато проговори Джеран,-Много чест имахме да губим ако не се беше върнал от съня.В думите на боиния вожд звучеше скрития упрек.
-Остави го да почива Джеран-сряза го с ледения си глас,Еленна,-трябва да възстанови силите си,малцина оцеляват след срещата с мраколюбка владееща единствената сила а тои оцеля.
Неизречения въпрос се изписа на лицето на Калик отпуснал се безсилно на постелята си
-Да,та беше мраколюбка и аиез седай,синко,-заговори с майчински тон Еленна,-поне това разбрахме от девоиката която оцеля,много неща се променят на този свят и незнам дали това ми харесва.-Излез Джеран остави го да почива,сопна се тя на беловласия вожд на ръцете-ножове.
-А ти Калик по добре заспивай,ръката и нежно оглади разпилялата му се червена коса й тя последва Джеран навън във ноща.
Хиляди въпроси загризаха Калик,аиез седай,стария дълг,руйдин завета и тъмния,как можеше една от кулата да е мраколюбка какво значеше това,какво щеше да донесе.Девоика оцеляла е но къде е сега трябваше да говори със нея.Трябваше копията,на път мислите се завъртяха в главата му очите му се затвориха и тои морно отпусна главата си на постелята носеща му така нужната почивка и забрава.

Автор:



Astal Atlar, BECKS